Строителите на съвременна България (Том втори. Регентството)

Първият том на „Строителите на съвременна България“ е издаден за пръв път през 1910 г., а през 1911 г. излизат и двата тома заедно. През 1973 г. бе направено второ издание на книгата по изданието от 1911 г., с приложение към втори том на спомена на Симеон Радев „Как замислих и написах «Строителите на съвременна България»“. Сегашното трето издание допълва второто — в края на втори том са поместени и статии на С. Радев, отпечатани през 1933 г. във в. „Зора“. Те са озаглавени общо „Каравелов и контрапревратът според австрийските тайни архиви“.
Двадесет години след излизането на книгата С. Радев се връща към някои проблеми и коригира свои постановки. През това време той има възможност да работи в чужди архиви, запознава се с интересна документация за периода, която му дава по-обогатена представа за най-важните събития и дейци. Безспорно думата си казват и натрупаният опит и дистанцията на изминалите години. С. Радев има доблестта да направи преоценка на залегнали в книгата твърдения и характеристики. Поместваме тези статии, защото са трудно достъпни за широкия читател и смятаме, че ще бъдат интересни за него. Трябва да отбележим, че и в по-късните си непубликувани спомени С. Радев прави интересни допълнения към „Строителите на съвременна България“, главно по въпроса за контрапреврата.
В изданието са запазени всички правоговорни и стилни особености на езика на С. Радев, като само правописът е осъвременен. Поради невъзможността да бъдат намерени оригиналите на всички поместени в книгата снимки някои от тях са заменени с подобни, и то от същия период. Спазено е и възприетото от С. Радев представяне на по-големите и по-обособени цитати в петит.
Предложените по-долу бележки нямат целта да променят основно становищата и общата концепция на автора. Те полемизират само в случай на крайно неоснователни интерпретации и тенденциозни схващания. Бележките доуточняват или допълват някои по-важни въпроси, за които авторът не е разполагал с документален материал, но същността на които в повечето случаи интуитивно е доловил. Коригирани са и някои фактологически неточности. Приведени са основни биографични данни за отделни държавни или обществени дейци (главно чужди), които играят по-значителна роля в определени събития и са по-малко известни. Бележките са съобразени с най-новите постижения на съвременната историческа наука у нас и в чужбина, както и с архивни и публикувани документални сведения, извлечени от наши и чужди архивохранилища. Коментирани са накратко и някои явления, събития и термини (главно външнополитически), които не са достатъчно развити в изложението.